Доктрината Шок и ужас: Запазената марка на САЩ да унищожават жизненоважна инфраструктура на неудобни държави
Следвайте " Гласове " в
Автор: Алексей Мухин,
Генералният шеф на Центъра за политическа информация, началник на фонда „ Центрум “, специалист в „ Инфо ТЕК “ Алексей Мухин за американските способи на водене на необявена война
Световната общественост, шокирана от взривяването на газопроводите „ Северен поток 1 “ и „ Северен поток 2 “, продължава да гадае кой може да стои зад тези дейности. Западните политици не бързат публично да огласят отговорните, наричайки гърмежите „ бойкот “. В същото време за всички здравомислещи хора основният гарант на този терористичен акт е явен.
В обръщението си от 29 септември президентът на Русия Владимир Путин непосредствено назова уредниците на гърмежите на автомагистралите „ Северен поток “. „ На англосаксонците към този момент не им стигат глобите, те минаха към диверсии – необикновено, само че факт – организирайки гърмежи на интернационалните газови автомагистрали „ Сверен поток “, които минават по дъното на Балтийско море, в действителност пристъпиха към заличаване на общоевропейската енергийна инфраструктура. За всички е явно чия е изгодата от това. За който е преференциално, той го е и направил, несъмнено “, означи Путин.
Експертното общество единогласно показва Съединени американски щати като очевидните обвинени в подриването на тръбопроводите. Още през февруари президентът на Съединени американски щати Джо Байдън предизвести, че Съединени американски щати могат да „ спрат “ тръбопроводите при положение, че Русия стартира бойни дейности против Украйна. Показателен се явява фактът, че скоро след първите изявления за измама някогашният министър на външните работи на Полша и настоящ народен представител в Европарламента Радослав Шикорски благодари в Туитър на Съединените щати за гърмежите.
Унищожаването или парализирането на жизненоважна инфраструктура на неуместни страни е фирмена методика на Съединени американски щати от доста десетилетия насам. Тази тактика се разкрива в доктрината, известна под названието „ Шок и смут “, известна също и като теория за бързо доминиране. Официално тя бива създадена през 1996 година от военните анализатори Харлан Улман и Джеймс Уейд особено за Националния университет по защита на Съединени американски щати.
Доктрината гласи, че вместо старания за физическото заличаване на съперника, първа работа е той да бъде лишен от опция да се съпротивлява, посредством парализиране работата на енергийните обекти и логистичната инфраструктура, средствата за връзка, обектите за произвеждане на продоволствия и водоснабдяване, влияние на равнище агитация. В последна сметка, пишат създателите на доктрината, евентуалният съперник би трябвало да изпитва потрес и суматоха на национално равнище с такава мощ, която ще е сходна с това, което е изпитала японската нация при бомбардировките над Хирошима и Нагасаки.
Доктрината откри приложение по време на интервенцията на НАТО в Югославия, по време на нахлуванията в Ирак и Либия и, съдейки по всичко, залегна в основата на външнополитическата и икономическата тактика на Вашингтон.
Преди дни заместник-председателят на Съвета по сигурност на РФ Дмитрий Медведев в подтекста на гърмежите в Балтийско море подсети за това, че преди съвсем 39 години, на 11 октомври 1983 година, Съединени американски щати нападнаха енергийната инфраструктура на Никарагуа.
В 1979 година в Никарагуа беше свален проамериканският деспот Анастасио Сомоса, на власт пристигна Фронтът за национално избавление „ Сандино “, ползващ се с поддръжката на Куба и Съюз на съветските социалистически републики. За Съединени американски щати това беше въпрос на правила, защото изпитваха очевидно отвращение да изгубят монопола на политическото си въздействие в района, по тази причина се разгласи срещу сандинистите. Главната цел на настоящите под прикритие сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ и на „ контрите “ беше да дестабилизират обстановката в Никарагуа и да нарушат каналите за доставка на петрол. На 11 октомври сътрудниците взривиха 5 нефтохранилища в порт Коринт – по-голямата част от нефтените ресурси на Никарагуа. Три дни по-късно в порт Пуерто Сандино бе опустошен подводният водопровод.
По-нататък с финансова, материална и военна помощ от страна на държавното управление и спецслужбите на Съединени американски щати съперниците на определената от народа власт устройваха диверсии и правиха нападения над кораби, идващи в портовете на страната. Сред попадналите под бандитските нападения апропо беше и руският петролен танкер „ Луганск “.
Както подсетиха през тази седмица доста средства за всеобща информация, почти по същото време, през 1982 година, сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ проведоха гърмеж на руския газопровод, издигнат за доставки на газ от Сибир за Западна Европа. Съединени американски щати по това време бяха обезпокоени от укрепването на енергийното съдействие сред Съюз на съветските социалистически републики и Европа и по всякакъв начин се опитваха да попречат на това. Строителството на газопровода беше финансирано в това число от Англия и Германия. И в тази ситуация, в случай че той не беше взривен, Съюз на съветските социалистически републики би получавал годишно 8 милиарда $ от Европа.
За реализиране на диверсията сътрудниците бяха сложили в Съюз на съветските социалистически републики компютърни чипове с отсрочено деяние. След оставянето им те работят изправно в продължение на няколко месеца – тъкмо до деня, в който системите на тръбопроводите излизат от строя. В резултат, през юни същата година в Сибир се случи една от най-мощните техногенни неядрени произшествия в историята на човечеството. Размина се без човешки жертви, само че произшествието нанесе сензитивен удар по руската стопанска система.
Примерите за целева работа на американците по енергийната инфраструктура има задоволително и в последните години.
През юни 2019 година в навечерието на срещата в Йерусалим сред секретаря на Съвета по сигурност Николай Патрушев с помощник-президента на Съединени американски щати по националната сигурност Джон Болтън и галвата на Съвета по национална сигурност на Израел Меир Бен-Шабат, бяха взривени няколко връзки на подводната част на нефтопровода Киркук (Ирак) – Банияс (Сирия). Тръбопроводът има стратегическо значение както за Сирия, по този начин и за Близкия Изток. Той е основният източник на постъпленията на енергоносители в арабската република и Съединени американски щати по всякакъв начин се опитваха да го блокират. В 2003 година по време на войната в Ирак, той беше изваден от строя от американските бомбардировки, а по-късно и Русия оказа помощ за възобновяване му. Характерът на диверсията изцяло изключва присъединяване на бойци – при огледа на местопроизшествието са открити остатъци от мини, които са били закрепени по нефтопровода.
През юли 2020 година американското издание Washington Post заяви, че „ през последните няколко седмици в Иран стана серия от необикновени гърмежи на значими обекти, като ядрено-обогатителния комплекс, фабрики и газопроводи “. Много анализатори и дипломати заподозряха бойкот от страна на Съединени американски щати и Израел. Изданието цитира „ представител на близкоизточното разузнаване “, твърдящ, че Израел е заложил бомба на нуклеарен обект в Натанзе, в постройката, в която Иран възобнови работа по рационализиране на центрофугите.
Още една страна, която регулярно страда от енергийните диверсии на Съединени американски щати, е Венецуела. Така през декември 2020 година управляващите в страната пресякоха опит за терористичен акт в нефтопреработвателния цех „ Ел Палито “ в щата Карабобо. В подготовката на интервенцията по подриване и разрушение на завода са взели участие Централно разузнавателно управление на САЩ и Агенцията по национална сигурност на Съединени американски щати, означиха управляващите. През юли 2022 година управляващите на страната оповестиха за нахлуване над газопровода на държавната петролна компания на Венецуела „ Петролеус де Венесуела “, което предизвикало пожар в един от секторите. „ Това е част от политиката на империализъм на Съединени американски щати: набези над нефтени обекти, изпращане на наемници, някои от които са арестувани, а други и осъждани за опити за държавен прелом и убийства в нашата страна. Това са посланиците на държавното управление на Съединени американски щати “ – съобщи вицепрезидентът на ръководещата Единна социалистическа партия на Венецуела Диосдадо Кабельо.
Като цяло, отговорът, който стои зад гърмежите на „ Сверните потоци “ лежи на повърхността. И единствено управляващите на Съединени американски щати и техните миниони не престават да вършат добра облага от неприятна игра – игра, която тази зима може да коства прекомерно скъпо на елементарните европейци.
Източник: " "
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Автор: Алексей Мухин,
Генералният шеф на Центъра за политическа информация, началник на фонда „ Центрум “, специалист в „ Инфо ТЕК “ Алексей Мухин за американските способи на водене на необявена война
Световната общественост, шокирана от взривяването на газопроводите „ Северен поток 1 “ и „ Северен поток 2 “, продължава да гадае кой може да стои зад тези дейности. Западните политици не бързат публично да огласят отговорните, наричайки гърмежите „ бойкот “. В същото време за всички здравомислещи хора основният гарант на този терористичен акт е явен.
В обръщението си от 29 септември президентът на Русия Владимир Путин непосредствено назова уредниците на гърмежите на автомагистралите „ Северен поток “. „ На англосаксонците към този момент не им стигат глобите, те минаха към диверсии – необикновено, само че факт – организирайки гърмежи на интернационалните газови автомагистрали „ Сверен поток “, които минават по дъното на Балтийско море, в действителност пристъпиха към заличаване на общоевропейската енергийна инфраструктура. За всички е явно чия е изгодата от това. За който е преференциално, той го е и направил, несъмнено “, означи Путин.
Експертното общество единогласно показва Съединени американски щати като очевидните обвинени в подриването на тръбопроводите. Още през февруари президентът на Съединени американски щати Джо Байдън предизвести, че Съединени американски щати могат да „ спрат “ тръбопроводите при положение, че Русия стартира бойни дейности против Украйна. Показателен се явява фактът, че скоро след първите изявления за измама някогашният министър на външните работи на Полша и настоящ народен представител в Европарламента Радослав Шикорски благодари в Туитър на Съединените щати за гърмежите.
Унищожаването или парализирането на жизненоважна инфраструктура на неуместни страни е фирмена методика на Съединени американски щати от доста десетилетия насам. Тази тактика се разкрива в доктрината, известна под названието „ Шок и смут “, известна също и като теория за бързо доминиране. Официално тя бива създадена през 1996 година от военните анализатори Харлан Улман и Джеймс Уейд особено за Националния университет по защита на Съединени американски щати.
Доктрината гласи, че вместо старания за физическото заличаване на съперника, първа работа е той да бъде лишен от опция да се съпротивлява, посредством парализиране работата на енергийните обекти и логистичната инфраструктура, средствата за връзка, обектите за произвеждане на продоволствия и водоснабдяване, влияние на равнище агитация. В последна сметка, пишат създателите на доктрината, евентуалният съперник би трябвало да изпитва потрес и суматоха на национално равнище с такава мощ, която ще е сходна с това, което е изпитала японската нация при бомбардировките над Хирошима и Нагасаки.
Доктрината откри приложение по време на интервенцията на НАТО в Югославия, по време на нахлуванията в Ирак и Либия и, съдейки по всичко, залегна в основата на външнополитическата и икономическата тактика на Вашингтон.
Преди дни заместник-председателят на Съвета по сигурност на РФ Дмитрий Медведев в подтекста на гърмежите в Балтийско море подсети за това, че преди съвсем 39 години, на 11 октомври 1983 година, Съединени американски щати нападнаха енергийната инфраструктура на Никарагуа.
В 1979 година в Никарагуа беше свален проамериканският деспот Анастасио Сомоса, на власт пристигна Фронтът за национално избавление „ Сандино “, ползващ се с поддръжката на Куба и Съюз на съветските социалистически републики. За Съединени американски щати това беше въпрос на правила, защото изпитваха очевидно отвращение да изгубят монопола на политическото си въздействие в района, по тази причина се разгласи срещу сандинистите. Главната цел на настоящите под прикритие сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ и на „ контрите “ беше да дестабилизират обстановката в Никарагуа и да нарушат каналите за доставка на петрол. На 11 октомври сътрудниците взривиха 5 нефтохранилища в порт Коринт – по-голямата част от нефтените ресурси на Никарагуа. Три дни по-късно в порт Пуерто Сандино бе опустошен подводният водопровод.
По-нататък с финансова, материална и военна помощ от страна на държавното управление и спецслужбите на Съединени американски щати съперниците на определената от народа власт устройваха диверсии и правиха нападения над кораби, идващи в портовете на страната. Сред попадналите под бандитските нападения апропо беше и руският петролен танкер „ Луганск “.
Както подсетиха през тази седмица доста средства за всеобща информация, почти по същото време, през 1982 година, сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ проведоха гърмеж на руския газопровод, издигнат за доставки на газ от Сибир за Западна Европа. Съединени американски щати по това време бяха обезпокоени от укрепването на енергийното съдействие сред Съюз на съветските социалистически републики и Европа и по всякакъв начин се опитваха да попречат на това. Строителството на газопровода беше финансирано в това число от Англия и Германия. И в тази ситуация, в случай че той не беше взривен, Съюз на съветските социалистически републики би получавал годишно 8 милиарда $ от Европа.
За реализиране на диверсията сътрудниците бяха сложили в Съюз на съветските социалистически републики компютърни чипове с отсрочено деяние. След оставянето им те работят изправно в продължение на няколко месеца – тъкмо до деня, в който системите на тръбопроводите излизат от строя. В резултат, през юни същата година в Сибир се случи една от най-мощните техногенни неядрени произшествия в историята на човечеството. Размина се без човешки жертви, само че произшествието нанесе сензитивен удар по руската стопанска система.
Примерите за целева работа на американците по енергийната инфраструктура има задоволително и в последните години.
През юни 2019 година в навечерието на срещата в Йерусалим сред секретаря на Съвета по сигурност Николай Патрушев с помощник-президента на Съединени американски щати по националната сигурност Джон Болтън и галвата на Съвета по национална сигурност на Израел Меир Бен-Шабат, бяха взривени няколко връзки на подводната част на нефтопровода Киркук (Ирак) – Банияс (Сирия). Тръбопроводът има стратегическо значение както за Сирия, по този начин и за Близкия Изток. Той е основният източник на постъпленията на енергоносители в арабската република и Съединени американски щати по всякакъв начин се опитваха да го блокират. В 2003 година по време на войната в Ирак, той беше изваден от строя от американските бомбардировки, а по-късно и Русия оказа помощ за възобновяване му. Характерът на диверсията изцяло изключва присъединяване на бойци – при огледа на местопроизшествието са открити остатъци от мини, които са били закрепени по нефтопровода.
През юли 2020 година американското издание Washington Post заяви, че „ през последните няколко седмици в Иран стана серия от необикновени гърмежи на значими обекти, като ядрено-обогатителния комплекс, фабрики и газопроводи “. Много анализатори и дипломати заподозряха бойкот от страна на Съединени американски щати и Израел. Изданието цитира „ представител на близкоизточното разузнаване “, твърдящ, че Израел е заложил бомба на нуклеарен обект в Натанзе, в постройката, в която Иран възобнови работа по рационализиране на центрофугите.
Още една страна, която регулярно страда от енергийните диверсии на Съединени американски щати, е Венецуела. Така през декември 2020 година управляващите в страната пресякоха опит за терористичен акт в нефтопреработвателния цех „ Ел Палито “ в щата Карабобо. В подготовката на интервенцията по подриване и разрушение на завода са взели участие Централно разузнавателно управление на САЩ и Агенцията по национална сигурност на Съединени американски щати, означиха управляващите. През юли 2022 година управляващите на страната оповестиха за нахлуване над газопровода на държавната петролна компания на Венецуела „ Петролеус де Венесуела “, което предизвикало пожар в един от секторите. „ Това е част от политиката на империализъм на Съединени американски щати: набези над нефтени обекти, изпращане на наемници, някои от които са арестувани, а други и осъждани за опити за държавен прелом и убийства в нашата страна. Това са посланиците на държавното управление на Съединени американски щати “ – съобщи вицепрезидентът на ръководещата Единна социалистическа партия на Венецуела Диосдадо Кабельо.
Като цяло, отговорът, който стои зад гърмежите на „ Сверните потоци “ лежи на повърхността. И единствено управляващите на Съединени американски щати и техните миниони не престават да вършат добра облага от неприятна игра – игра, която тази зима може да коства прекомерно скъпо на елементарните европейци.
Източник: " "
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ